И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

Исус избира дванадесет ученици и ги изпраща гладни и бедни да благовестват и да бъдат преследвани от хората. Това ли е единственият начин за евангелизирането на света? Да, това е - и друг начин няма! Спасителят започва беседата Си с четири благословения и четири „горко“-та. „Блажени вие, сиромаси.“ Исус не казва, че са блажени бедните, а че са блажени ония, които са станали бедни. Бедността , сама по себе си не е благословеше, тя много по-често е проклятие. Тук Исус говори за бедността, която човек сам избира заради Него. Той няма предвид онези бедни, които са бедни поради нежеланието си да се трудят, поради някаква трагедия или по причина, за която те нямат никаква вина, а се обръща към онези бедни, които съзнателно избират да са бедни, за да споделят своя Спасител с други хора. И ако помислите по-сериозно върху това, излиза, че това е единственият подходящ и разумен начин. Представете си, че учениците тръгват по света като богати хора. Тогава хората щяха да се трупат под Христовото знаме с надеждата да забогатеят. Но учениците не могат да им обещаят, че ще им дадат злато и сребро. Ако някой тръгне след тях, той ще направи това, защото търси духовно благословение. Освен това, ако учениците бяха богаташи, нямаше да могат да изпитат благословението да живеят в непрекъсната зависимост от Господ и да усещат Неговата вярност. Божието царство принадлежи на онези, които са доволни от начина, по който са осигурени текущите им нужди, и които дават всичко, което получават, извън тези нужди, за делото на Господа.