И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце.

В този момент на вниманието на читателя се предоставят две случки, свързани с пазенето на съботния ден и показателни за растящата съпротива на религиозните водачи, която започва да приближава кулминационната си точка. Първото събитие, за което става въпрос, се случва на „втората първа събота“ (буквален превод). Това може да се обясни така: първата събота е съботата, която идва непосредствено след Пасхата. Втората е съботата след нея. И така, на втората събота след първата Господ и Неговите ученици вървят през едни ниви. Там учениците късат житни класове, оронват зърната, като ги стриват между ръцете си, и ги изяждат. Фарисеите не се възпротивяват срещу късането на класовете, защото то е разрешено от закона (Второзак. 23:35), но се опитват да обвинят учениците в нарушение на съботния ден, понеже могат да изтълкуват брането на класове като жънене, а стриването на класовете - като вършеене.