И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

Исус заръчва на оздравелия да не казва на никого за това изцеление. Спасителят не желае да привлича към Себе Си тълпи от любопитни търсачи на сензации, нито да става причина за зараждането на някое народно движение, което да си постаВи за цел да Го направи Цар. Затова Господ заповядва на излекувания да отиде... при свещеника и да направи принос за очистването си според закона на Моисей ( Левит 14:4). Всяка подробност от този принос ни говори за Христос. Свещеникът е трябвало да прегледа човека и да реши дали той действително е здрав. Той не е могъл да изцелява, а единствено да се произнесе по въпроса дали наистина човекът е изцелен. Не е било възможно свещеникът, при когото е отишъл този човек, да е виждал преди това друг такъв случай на болен, излекуван от проказа. Това е било едно изключително доказателство. То е имало за цел да накара свещеника да разбере, че Месията вече е дошъл, и да послужи като свидетелство пред всички останали свещеници. Но уви! Сърцата на тези хора били здраво заключени с катинара на неверието.