Следващите думи ни съобщават за нарастването на неговата популярност в тази област, което никак не ни учудва.
Всички видими чудеса, които Исус извършва в материалния свят, представляват съответствия на подобни чудеса, които Той извършва в духовния свят. Ето един списък на духовните поуки от тези чудеса, описани от Лука, където тези съответствия могат ясно да се видят.
Изгонване на нечисти духове (4:3137) - освобождение от мръсотията и осквернението, които носи грехът.
Изцелението на тъщата на Петър от треска (4:38, 39) - прогонване на безпокойствието и безсилието, които поражда грехът.
Изцелението на прокажения (5:12-16) - освобождаване от гнусотата и безнадеждността на греха (вж. също 17:11-19).
Оздравяването на парализирания мъж (5:17-26) - избавяне от неподвижността, в която се намира човек в Реха, и привеждане в състояние на способност да служи на Бог.
Съживяването на сина на вдовицата (7:11-17) - премахване на мъртвото състояние, в което се намират грешниците в своите нарушения, и вдъхване на живот (вж. също 8:49-56).
Овладяването на бурята (8:22-25) -Христос има власт да управлява бурите, които бушуват в живота на Неговите ученици.
Прогонване на легиона от бесове (8:26-39) - грехът произвежда насилие и безумие и отлъчва човека от цивилизованото общество. Господ дава приличие и здрав разум и способност на човека да живее в общение с Него.
Изцелението на жената, която докосва крайчеца на дрехата Му (8:43-48) - освобождение от изтощението и угнетението, до което може да ни доведе грехът.
Нахранването на 5000 (9:10-17) -изображение на греховния свят, който гладува за Божия хляб. Христос задоволява този глад с помощта на Своите ученици.
Прогонването на духа от сина на един човек (9:37-43а)— избавяне от жестокостта и гнета на греха чрез изцелителната сила на Христос.
Изцелението на жената с немощния дух (13:10-17) - грехът изкривява и осакатява, но докосването на Исус донася съвършено здраве.
Изцелението на болния от воднянка (14:1-6) - избавяне от притеснението, объркаността и страха, които произвежда грехът.
Изцелението на просяка-слепец (18:35-43) - този случай показва, че грехът заслепява човека за реалностите на вечността, а новорождението му отваря очите за тях.