Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици.

Господ им отговаря с думи, които изразяват един дълбоко вкоренен принцип в човешкото общество: „Никой пророк не е приет в родината си.“ След това Исус споменава две знаменателни събития от СЗ, когато Божиите пророци не са били признати от народа на Израел и затова са отишли при езичниците. По времето, когато в Израел е върлувал голям глад, Илия не е бил изпратен при някоя вдовица-еврейка, макар да е имало хиляди такива, а е бил изпратен при една вдовица-езичница от Сидон. И въпреки че по време на служението на Елисей в Израел е имало много прокажени, нито един от тях не е оздравял чрез този пророк, освен езичника Нееман, военачалник на сирийския цар. Представете си какъв е ефектът на тези думи върху юдеите, които считат жените, езичниците и прокажените за утайката на обществото! Господ обаче съвсем съзнателно поставя тези три групи от хора над невярващите юдеи с цел да им покаже, че историята от СЗ ще се повтори. Независимо от Неговите чудеса, Исус ще бъде отхвърлен не само от хората в Назарет, но и от целия израелски народ. И тогава Той ще се обърне към езичниците - както са направили Илия и Елисей.