Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате.

След като не успява да вземе справедливо решение и да освободи Царския си затворник, Пилат отново изпада в затруднено положение. Той свиква набързо едно съвещание с юдейските водачи, на което им обяснява, че нито... Ирод, нито той са могли да намерят някакво доказателство за измяна от страна на Исус. »Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.“ И така, Пилат предлага да накаже Исус и след това да Го пусне. Стюарт пише следното по този въпрос:

„Този тъжен компромис е напълно неоправдан и нелогичен. Той показва опита на една нещастна и уплашена до смърт душа да изпълни дълга си спрямо Исус и едновременно с това да удовлетвори тълпата. Но Пилат не успява да направи нито едното, нито другото а няма защо да се учудваме, че разгневените свещеници отказват да приемат тази присъца на каквато и да е Цена.“