Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

Лука 19:22

Препратки:

Коментар от Уилиям Макдоналд за Лука 19:22

Когато цитира думите, с които слугата характеризира благородника, Исус не иска да каже, че ги признава за верни. Причината, за да изрече тези думи, се крие в злото сърце на слугата, което го кара да обвинява господаря си вместо собствения си мързел. Защото, ако действително е смятал така, трябвало е да действа по съответния начин.

Други преводи на Лука 19:22:

Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

/ББД 2005/

Тогава царят му отговорил: Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял.

/Съвременен превод 2004/

Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

/Библейско общество 2000/

Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

/Протестантски 1940/

Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;

/Православен/

И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял;

/Цариградски/

And he saith unto him, Out of thine own mouth will I judge thee, thou wicked servant. Thou knewest that I was an austere man, taking up that I laid not down, and reaping that I did not sow:

/KJV/