И рече: Человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне.

Притчата за благородника има действителен исторически прототип в лицето на Архелай. Той бил избран от Ирод за негов заместник, но народът не го приел. Тогава той отишъл в Рим, за да получи потвърждение за своето назначение, а като се върнал, възнаградил слугите си и унищожил всичките си врагове.

В притчата Господ Исус Христос се представя за един благородник, който отишъл на небето, за да чака времето, когато ще се върне и ще установи царството Си на земята. Десетте слуги представляват Неговите ученици. На всеки един от тях благородникът дал по една мнаса и им казал да търгуват с нея, докато дойде обратно. Има неща, които не са еднакви при различните хора, които служат на Господ: различна надареност, възможности и талант (вж. притчата за талантите, Матей 25:14-30). Но има неща, които са общи за всички тях, като например привилегиите, които имат, за да разпространяват евангелието и да представят Христос на света, а така също и привилегията да се молят. Без съмнение, мнасата символизира точно този вид привилегии.