Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

Това събитие идва, за да подсили смисъла на току-що казаното, а именно, че за да влезе някой в Божието царство, трябва да има смирението на едно малко дете. Около Господ Исус започват да се събират майки, които водят децата си, за да получат Неговото благословение. Учениците Му изпитват досада заради това, че безпокоят Спасителя, но Исус ги смъмря и извиква... децата при Себе Си, като казва, че „на такива е Божието царство“. Този стих ни дава отговор на въпроса: „Какво става с малките деца, когато умрат?“ Отговорът е, че те отиват на небето. Господ съвсем ясно казва, „на такива е Божието царство“.

Децата могат да бъдат спасени в много ранна възраст. Тази възраст е различна при различните деца, но ние трябва да знаем, че всяко дете, което желае да отиде при Исус, трябва да може да направи това без значение на възрастта и вярата му трябва да се насърчава.

Не е необходимо да се чака децата да стават възрастни, за да бъдат спасени, но възрастните наистина имат нужда от простата вяра и смирението на малкото дете, за да могат да влязат в Божието царство.