Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:

Следващата притча е насочена към хора, които обичат да се перчат, че са праведни и презират всички останали като no-низши от тях. Когато Спасителят нарича първия мъж фарисей, Той не оставя никакво място за съмнение срещу кого точно е насочен неговият разказ. Въпреки че фарисеят изрича много молитвени думи, на практика той не говори на Бог, а се хвали сам за своите морални и религиозни постижения. Вместо да сравни себе си с идеалния критерий на Бог и да види колко е грешен, той се сравнява с останалите хора от неговото общество и се гордее, защото се смята за по-добър от тях. Честото повторение на местоимението „аз“ ни показва истинското състояние на неговото сърце, което е изпълнено с високомерие и самодоволство.