за Христос

Лука 17:1-10   

1 За прощението
(Мат. 18:6-7, 15, 21-22; Марк 9:42)
И Исус каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!
2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките.
3 Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! - прощавай му.
5 И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра.
6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала.
7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш?
8 Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш?
9 Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам.
10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
Лука: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24