И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

Смущаващото в цялата история е моментът, когато господарят похвалил неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно. Може ли да се одобрява такава несправедливост? Постъпката на настойника наистина не е справедлива. Следващите стихове ни показват, че господарят е похвалил настойника не заради неговото нечестие, а заради неговата предвидливост. Тази негова постъпка показва благоразумие, защото той е погледнал в бъдещето и е предприел действия, за да се подсигури; с готовност е пожертвал настоящите си придобивки, за да получи награда в бъдеще. Когато прилагаме тази поука в нашия собствен живот, трябва да сме съвсем наясно по този въпрос: бъдещето на едно Божие дете не е на земята, а на небето. Така както настойникът предприема стъпки, за да си подсигури приятели за времето след неговото уволнение, така и християнинът трябва да използва имуществото на своя Господар по такъв начин, че да си осигури приятелско обкръжение за времето, когато отиде на небето.

Господ казва: „Човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.“ Тези думи означават, че невярващите и непокаяли се хора показват по-голяма мъдрост при подсигуряването на своето бъдеще на този свят, отколкото истинските вярващи при събирането на богатства на небето.