Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

Настойникът бързо започнал да мисли и разбрал, че трябва да направи нещо, за да осигури бъдещето си. Бил прекалено стар, за да може да работи физически труд, и прекалено горд, за да започне да проси (макар и не толкова горд, за да краде). Как тогава да се справи с положението? И той измислил един план, който да му помогне да си намери приятели, които да покажат милосърдие към него, когато изпадне в нужда. Замисълът бил изпълнен така: той отишъл при длъжниците на господаря си и ги попитал кой колко дължи. Когато един от длъжниците отвърнал, че дължи сто мери масло, настойникът му казал да заплати само петдесет и да счита сметката си за приключена.