По-големият син е красноречив пример за отношението на книжниците и фарисеите. Те винаги негодуват, когато Бог показва милост към явните грешници. Според тях (но не според Бог) те винаги са Му служили вярно и никога не са престъпвали Неговите заповеди, но въпреки това никога не са получили подходящото възнаграждение за цялата си преданост. Истината е, че те са религиозни лицемери и грешници, чиято гордост ги прави слепи за факта, че са много далече от Бог и че Той не е спирал да,сипе благословение след благословение върху тях. Ако само бяха пожелали да се покаят и да признаят греховете си, щяха да ощастливят Бащиното си сърце също толкова, колкото и другите, и да станат причина за организиране на също толкова голямо тържество.