И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

По-възрастният син излиза извън себе си от ярост и отказва да подели радостта на баща си. Дж. Дарби пише така: „Там, където е Божията радост, няма място за себелюбие. Когато Бог е добър към грешника, каква полза от моята справедливост?“ И така, когато бащата по-молва по-големия син да влезе и да вземе участие в празненството, той отказва, като се оплаква, че баща му никога не го бил възнаградил за вярната му служба и послушание и че никога не бил клал за него даже едно младо яре, камо ли угоено теле. Последното оплакване е заради това, че онзи негов син-пройдоха бил изпоял всичко с блудниците, а баща му въпреки това не се поколебал да го посрещне най-тържествено. Забележете, че той не казва „моят брат“, а „този твой син“.