А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

Синът изповяда своя грях и стига до мястото, където се готви да поиска работа, но бащата го прекъсва и нарежда на слугите си да облекат сина му в най-хубавите дрехи, да поставят пръстен на ръката му и да обуят обуща на краката му. Освен това той нарежда да се организира голямо тържество, с което да отпразнува завръщането на сина си, който е бил загубен, но вече е намерен. За бащата този син е бил мъртъв, но сега отново е оживял. Някой беше казал следната мисъл: „Този млад човек е търсил да прекара живота си весело в онази далечна страна, но се е оказал излъган. Едва когато се връща обратно, той разбира, че единственото място, където може да стори това, е бащината му къща.“ В края на 24 ст. се казва, че те са започнали да се веселят, без никъде по-нататък да пише, не са спрели. Същото се случва и със спасения грешник.