И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

Дълго преди да стигне до къщата, баща му го вижда, че иде, и сърцето му се изпълва със състрадание. Той се завтича и се хвърля на врата му да го целува. Може би това е единственото място в Библията, където се казва, че Бог бърза за добро. Стюарт илюстрира това по много подходящ начин.

„Исус смело представя Бог като Един Баща, Който не чака посраменото Си дете да се върне вкъщи, нито пък държи да подчертае Собственото Си превъзходство, когато то идва, а тича навън да го посрещне и да го приласкае в прегръдката Си такова, каквото е - засрамено, изцапано и опърпано. Едно и също име - „Тате“ - успява едновременно да затъмни греха и да подчертае великолепната слава на опрощението.