за Христос

И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

Слушай Лука 15:20
Лука 15:20

Препратки:

Второзаконие 30:2-4; Йов 33:27,28; Псалми 86:5,15; Псалми 103:10-13; Исая 49:15; Исая 55:6-9; Исая 57:18; Еремия 31:20; Езекил 16:6-8; Осия 11:8; Михей 7:18,19; Деяния 2:39; Ефесяни 2:13,17;
Битие 33:4; Битие 45:14; Битие 46:29; Деяния 20:37;

Коментар от Уилиям Макдоналд за Лука 15:20

Дълго преди да стигне до къщата, баща му го вижда, че иде, и сърцето му се изпълва със състрадание. Той се завтича и се хвърля на врата му да го целува. Може би това е единственото място в Библията, където се казва, че Бог бърза за добро. Стюарт илюстрира това по много подходящ начин.

„Исус смело представя Бог като Един Баща, Който не чака посраменото Си дете да се върне вкъщи, нито пък държи да подчертае Собственото Си превъзходство, когато то идва, а тича навън да го посрещне и да го приласкае в прегръдката Си такова, каквото е - засрамено, изцапано и опърпано. Едно и също име - „Тате“ - успява едновременно да затъмни греха и да подчертае великолепната слава на опрощението.

Други преводи на Лука 15:20:

И така, той станал и тръгнал към баща си.
Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал.
/Съвременен превод 2004/
И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.
/Верен 2002/
И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
/Библейско общество 2000/
И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
/Протестантски 1940/
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
/Православен/
И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.
/Цариградски/
And he arose, and came to his father. But when he was yet a great way off, his father saw him, and had compassion, and ran, and fell on his neck, and kissed him.
/KJV/