и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.

Гладът се оказва едно скри- . то благословение, защото накарва младия човек да се замисли. Младежът си спомня, че дори слугите, които баща му наема, живеят много по-добре от него. Те имат изобилие от храна, докато той умира от глад. Веднага, щом се сеща за това, той решава да направи нещо и идва до извода, че трябва да отиде при баща си и да се разкае, като си признае греха и го помоли за прошка. Той разбира, че вече не заслужава да се нарича негов син, и решава да го помоли да му работи като наемен слуга.