Фарисеите и книжниците са недоволни от това, че Исус се държи приятелски с хора, за които всички смятат, че са грешници. Те самите не са в състояние да покажат никаква милост към тези социални и морални несретници, но едновременно с това изпитват негодувание към Исус заради Неговата милост. Затова те веднага са готови да Го обвинят: „Тоя приема грешниците и яде с тях.“ Обвинението е наистина основателно и макар че те му придават осъдително значение, то показва изпълнението на Целта, заради която Господ Исус е дошъл на този свят!
В отговор на тяхното обвинение Господ Исус разказва три притчи: притчата за изгубената овца, притчата за изгубената драхма и притчата за блудния син.
Поуката от тези притчи цели да стигне право в сърцата на книжницише и фарисеите, които никога не са се чувствали разкаяни пред Бог, за да признаят, че наистина са загубени. Всъщност те са също толкова сериозпо загубени, колкото бирниците и Решниците, но упорито отказват да признаят това. Основната идея на тези три притчи се състои в това, че Вог изпитва истинска радост и задоволство, когато вижда разкаянието на грешниците, докато гордостта, която пречи на самонадеяните лицемери да признаят своето окаяно състояние, не Му доставя никакво удоволствие.