Тук се описва един ученик, който започва християнския си живот блестящо, но после не успява да удържи на обещанията си. Христовият ученик има едно-единствено основание за своето съществуване и ако не успее да изпълни това свое предназначение, той се превръща в един жалък обект. Когато солта изгуби солеността си, хората я изхвърлят навън. Тук не се казва, че Бог я изхвърля навън, защото това никога не може да се случи. Изхвърлят я хората, което ще рече, че хората започват да тъпчат с крака свидетелството на онзи, който е започнал да гради, но не е бил в състояние да довърши. Кели пише следното:
„ Този текст ни показва колко е опасно да започнеш нещо добре, а да го свършиш зле. Има ли нещо на този свят, което да е по-безполезно от солта, когато тя загуби единственото си свойство, заради което я ценят? Тя не струва повече за нищо. Същото става и с онзи ученик, който престава да бъде ученик на Христос. Той вече не е годен да изпълнява целите на света, в който живее, а освен това е изоставил и изпълнението на Божиите цели. Той има прекалено много светлина или прекалено много знание, за да може да се върне обратно към суетата и греха на този свят, и едновременно с това не може да се радва на милостта и истината, които го държат в пътя на Христос... Безсолната сол става предмет на презрение и осъждане.
Господ Исус завършва словото Си върху ученичеството с думите: „Кой-, то има уши да слуша, нека слуша“, с което иска да рече, че не всички ще имат желание да чуят строгите изисквания за ученичеството, но ако някой желае да следва Господ Исус без значение на цената, която трябва да плати, тогава ще Го слуша и ще върви след Него.
Джон Калвин беше казал веднъж: „Аз се отказах от всичко заради Христос. И какво намерих? Намерих всичко в Христос.“ А Хенри Драмънд казва така: „Входният билет за небесното царство не струва нищо; годишният абонамент обаче струва всичко.“