И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.

Когато слугата уведомява господаря си, че поканата му не е била приета от никого, господарят му го изпраща в града, за да покани „сиромасите, недъгавите, слепите и куците“. „Както природата, така и милостта не понасят вакуума“ - казва Бенгел. Може да се каже, че първите поканени представляват водачите на еврейския народ. Когато те отхвърлят евангелието, Бог решава да го изпрати на обикновените хора от улиците на Ерусалим. Много от тези хора се отзовават на поканата, но дори и след тяхното идване се оказва, че на трапезата остават още места. Затова господарят нарежда на слугата си да излезе „по пътищата и по оградите“ и да накара хората да дойдат. Тази заповед явно описва етапа, когато евангелието ще се благовестява на езичниците. Те няма да бъдат накарани да дойдат със силата на оръжието (както вече беше направено в историята на християнството), а със силата, на убеждението. Слугата трябва да използва силата на убеждаващата любов, с която да накара хората да влязат и да напълнят къщата на Господаря му.