Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

Когато Господ Исус влиза в дома на фарисея, Той сигурно вижда как гостите се суетят около най-предните столове на трапезата, стремейки се да заемат по-първи и почетни места. Фактът, че Той също е гост, не възпира Исус да каже истината и да предупреди хората за опасността от славолюбието. Когато те поканят на обед, по-добре е да предпочетеш да седнеш на някое по-задно място, отколкото направо да се настаниш на един от предните столове. Когато заемеш някое предно място, винаги има опасност да бъдеш засрамен. Ако ние се чувстваме наистина смирени пред Бог, има само една посока, в която можем да се движим - нагоре. Исус ни учи, че е по-добре да се движим от по-долно към по-горно положение, отколкото да заемем направо горното място и после да се наложи да го освободим. Той Самият е живият пример за едно такова себеотрицание (фил. 2:58). Той смири Себе Си, а Бог Го възвиси. Всеки, който възвисява себе си, ще бъде смирен от Бог.