и ако след това даде плод, добре, а ако не, ще я отсечеш.

В близка връзка с току-що казаното, Господ Исус разказва притчата за смокиновото дърво. Няма да е трудно да определим, че символичното значение на смокинята е свързано със съдбата на израелския народ, който е като дърво, засадено в Божието лозе, Щ- е. в света. Бог е потърсил да види плодове на дървото, но такива няма. Затова Той казва на Лозаря (Господ Исус), че напразно е търсил плодове на дървото вече три години. Най-простото обяснение на тези три години е, че те са трите години на общественото служение на нашия Господ. Идеята е, че смокиновото дърво е имало достатъчно време да произведе плодове, ако въобще е имало такова намерение. След като не е дало никакви плодове за тези три години, логично е да се предположи, че то никога няма и 9а даде. Заради това негово безплодие Бог нарежда да бъде отсечено. То само заема земя, която може да бъде използвана много по-ефективно. Лозарят се застъпва за дървото и моли то да бъде оставено и да не се реже още една година. И ако продължава да бъде безплодно, след като изтече и тая година, Той ще го отсече. Точно това и става. След започването на четвъртата година Израел отхвърля и разпъва Господ Исус. В резултат на това столицата на държавата е разрушена, а народът ѝ - разпилян по целия свят.

Ланг пише следното по този въпрос:

„Божият Син знае за решението на Своя Отец, Собственика на лозето, и за това, че вече е издал страшната заповед: „Отсечи я.“ За пореден път Израел е изчерпал дълготърпението на Божеството. Нито един народ, нито един човек няма право да се радва на Божията грижа, ако не принася плодовете на праведността за Божия слава и хвала. Човекът съществува за прослава и радост на своя Създател и ако той не Му служи за постигането на тази справедлива цел, логично е неговото грехопадение да бъде наказано със смъртна присъда и да му бъде отнето това привилегировано лшсто.“*