Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте.

Изричайки тази истина за Ерусалим, Исус се обръща към него с думи на мъка и плаче. Този град, който избива пророците и умъртвява Божиите пратеници с камъни, е обект на Неговата най-нежна любов. Колко често Той е искал да ги събере на едно място, както кокошка събира пиленцата си..., но те не са пожелали. За това са виновни самите те, с упоритостта на своята воля. Заради това градът, храмът и земята им ще запустеят. Чака ги един дълъг период на изгнание. Те няма да видят Господ, преди да променят отношението си към Него. 356 ст. говори за Второто пришествие на Христос, когато част от израелския народ ще се покае и ще каже: „Благословен, Който иде в Господното име.“ Тогава, в деня на Неговата слава, Неговият народ ще пожелае да Го приеме.