И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?

След това Исус задава следния въпрос: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“ Този въпрос ни показва какво безумие е да се тревожим за та’ киВа неща (като нашето бъдеще), над които нямаме никаква власт. Никой не може да прибави повече сантиметри към своята височина или повече дни към своя живот с тревожене. (Под „ръста си“ може също да се разбира и „дължината на живота си“.) Ако това е така, защо трябва да се безпокоим за бъдещето? По-добре да използваме цялата си сила и време в служба на Христос и да оставим Той да се погрижи за бъдещето.