И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото немам де да събера плодовете си.

Притчата за е илюстрация на факта, че материалните ни придобивки не са основното нещо в нашия живот. Една година иивите на богаташа родили толкова много плод, че му създали голям проблем - той не знаел какво да прави с цялото това жито. Всичките му житници и хамбари били натъпкани до дупка. Изведнъж той намерил отговора на въпроса: решил да събори старите си житници и да построи нови, още по-големи. Ако се беше сетил да се огледа наоколо и да забележи колко нуждаещи се хора има около него, той сигурно щеше да си спести цялото това огромно усилие и разходи и вместо да строи нови, още по-големи хамбари, да отдаде и сили, и богатство за нахранването на физически и духовно гладните. „Има хамбари, които никога не могат да се напълнят. Това са телата на бедните, къщите на вдовиците и стомахчетата на децата“ - казва Амброуз.