и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам;

Продължавайки темата за молитвата, Господ разказва една прит> с която цели да покаже готовността на Бог да чуе и да отговори на молбите на Своите деца. В първата история се разказва за един човек, на когото посред нощ отишъл на гости някакъв приятел. За нещастие, в дома на този човек нямало никакъв хляб и затова той отишъл при своя съсед, почукал на вратата му и го помолил да му даде три хляба. Отначало съседът бил много ядосан, че са му нарушили спокойствието, и решил да не му се обади, но след като разбрал, че другият няма да спре да чука и да вика, станал и му дал това, от което се нуждаел.

При разглеждането на тази притча трябва да бъдем особено внимателни да не направим някои грешни изводи. Например грешен извод е това, че Бог може да се ядоса на нашите настойчиви молби. Грешно е също така да мислим, че настойчивостта е единственият начин да получим отговор на молитвите си.

Правилният извод е следният: ако един човек решава да помогне на своя съсед само защото той му досажда твърде много, колко повече Бог, Който обича Своите деца, ще пожелае да чуе техните викове за помощ!