и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение [но избави ни от лукавия].

След това е добре да се помолим за прощаване на греховете ни на основание на това, че и ние сме простили греховете на нашите длъжници. Тук явно не става дума за опрощаване на наказанието за нашите грехове. Това опрощаване се основава на делото, което Христос извърши на кръста и което можем да получим единствено чрез вяра. Тук става въпрос за едно родителско, а не юридическо опрощение. След като бъдем спасени, Бог се държи към нас като към Свои деца. Когато Бог открие в нашето сърце коравосърдечие или обвинителен дух, Той ще направи така, че да ни очисти и да ни накара да се покаем от него, за да бъдем в състояние да възобновим общението си с Него. Това прощение е по-скоро следствие на връзката Бог - приятел, отколкото на взаимоотношението Бог - грешник.

Някои хора срещат трудности с разбирането на думите: „...и не въвеждай ни в изкушение“. Ние знаем, че Бог никога не изкушава никого, за да го накара да съгреши. Но Той позволява ние да бъдем изпитани и проверени в този живот, и то за наше добро. Изглежда, че тези думи идват да ни напомнят за нашата собствена склонност непрекъснато да се отклоняваме и да съгрешаваме. Затова ние трябва да се молим на Господ да ни предпазва от тази наша слабост дори тогава, когато ние самите сме склонни да съгрешим. Ние трябва да се молим на Господ да направи така, че възможността за грях и желанието ни да го сторим никога да не съвпаднат. Думие, които Господ казва в примерната Си молитва, изразяват едно здравословно недоверие в нашите собствени възможности да се съпротивляваме на изкушенията. Накрая вярващият Шрябва да се помоли на Господ да го избави от лукавия.

Две притчи върху молитвата (11:5-13)