Исус осъжда фарисеите и законоучителите
(Мат. 23:1-36; Марк 12:38-40)
И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

След това Исус приема поканата на един фарисей да обядва у тях, но не си измива ръцете, преди да седне на масата, което става причина за голямо удивление от страна на фарисея. Исус прочита неговите мисли и веднага разкрива лицемерието и формализма, които крият в тях, като казва, че онова, което има значение, е вътрешната чистота на чашата, а не външната. Погледнати отвън, фарисеите изглеждат съвсем чисти, но погледнати отвътре, те са пълни „с грабеж и насилие“. Нали един и същ Бог е направил както външността,

така и вътрешността на човека? Тогава как би искал Той да е чиста само външността? „Понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ ( 1Царе 16:7).