Никой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, а на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.

В началото читателят може да си помисли, че между тези и предхождащите ги стихове няма никаква връзка, но едно по-внимателно вглеждане ще го накара да разбере, че това не е така. Исус казва на Своите слушатели, че никой не слага запалено светило в мазето или под коша, а го слага на светилник, за да се вижда и да свети за всички, които влизат там.

Изводът е следният: Бог е Онзи, Който е запалил това светило, като е дал на света една голяма Светлина в Лицето и делото на Господ Исус. Ако има някой, който да не вижда тази Светлина, то за това не е виновен Бог. В 8 гл. Исус говори за отговорността на тези, които вече са Негови ученици и са длъжни да разпространяват вярата, а не да я крият под похлупак. Тук в 11:33 Той изобличава неверието на Неговите критици, искащи от Него за знамение нещо, което е следствие на тяхната алчност и страх да не се посрамят.