за Христос

Лука 10   

1 Изпращането на седемдесет ученици
(Мат. 9:37-38)
След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.
2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.
7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат
9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.
10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:
11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.
13 Упреци към непокаялите се градове
(Мат. 11:20-24)
Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17 Завръщането на седемдесетте ученици
И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват.
18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.
19 Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.
21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.
23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25 Най-голямата заповед
(Мат. 22:34-40; Марк 12:38-40)
И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?
27 А той отговори: Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.
28 Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш.
29 Притча за добрия самарянин
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?
30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.
31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна.
32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?
37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
38 При Марта и Мария
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи й да ми помогне.
41 Но Господ й отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.
Лука: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24