но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

Нашият Господ оценява обичта ни много по-високо, отколкото старанието ни да Му се харесаме. В старанието ни може да има и гордост, и тщеславие, докато обичта ни към Него е единственото „потребно“ нещо, онази добра част, която няма да ни се отнеме. „Господ иска да ни превърне от Марти на Марии - казва Коутс, - така както иска да ни обърне от законници на ближни.“

Чарлз Ердмънд пък пише следното:

„Макар и нашият Учител да оценява Високо Всяко нещо, което правим за Него, Той знае, че това, от което имаме най-голяма нужда, е да седнем при Неговите крака и да научим каква е Неговата Воля. Тогава ще се научим да бъдем спокойни, мирни и Внимателни във всичко, което правим, и най-накрая може би ще успеем да постигнем онова съвършенство, което постигна Мария В онзи момент, когато изля върху краката на Исус лшрото, чието ухание не е престанало да се носи по света и до днес“.