На пръв поглед изглежда, като че ли Господ проповядва спасение чрез спазването на закона. Но случаят не е такъв. Бог никога не е смятал, че спасението може да се постигне чрез спазването на закона. Десетте заповеди са дадени на хора-грешници, но не с цел да ги спасяват от грях, а за да произвеждат съзнание за грях. Задачата на закона е да покаже на човека неговата виновност и греховност. .
За един грешен човек е невъзможо да обича Бог с цялото си сърце и ближния си както себе си. Ако той е в състояние да прави това от момента на своето раждане до мига на своята смърт, той не би имал нужда от спасение и не би могъл да бъде изгубен. Но дори и тогава той би получил за награда един дълъг живот на земята, а не вечен живот в небесата. Той ще продължава да живее дотогава, докогато може да живее без грях. Вечният живот се дава на онези грешници, които признават, че са изгубени, и които се спасяват по Божията милост.
Следователно, когато Исус отговаря: „Това стори и ще живееш“, Той изказва една хипотеза. Ако позоваването на закона бе предизвикало желания от Него ефект върху законника, той трябваше да каже: „Изискванията на закона са толкова недостижими за мене, че аз съм изгубен и безсилен да направя каквото и да било за моето спасение. За мен няма никаква надежда. Затова аз се предавам на Твоята любов и милост, Господи. Господи, дай ми спасение чрез Твоята благодат!“