THERE was in the days of Herod, the king of Judaea, a certain priest named Zacharias, of the course of Abia: and his wife was of the daughters of Aaron, and her name was Elisabeth.

Лука започва сбоя разказ с описание на родителите на Йоан Кръстител, които живеят по времето на царуването на злия цар Ирод Велики, който бил юдейски цар. Той е бил идумеянин, което ще рече потомък на Исав.

Захарий (което означава „Господ си спомня“) е свещеник от Авиевия отряд - един от двадесет и петте отряда, на които е разделено юдейското свещеничество от Давид ( 1Летописи 24:10). Два пъти в годината всеки отряд получава правото да служи в Ерусалимския храм в продължение на една седмица, като службата започва в събота и завършва в следващата събота. По онова време има толкова много свещеници, че повечето от тях получават правото да кадят тамян в Святото място на храма само веднъж в живота си, ако изобщо имат това Щастие.

Елисавета (което означава „Божията клетва“) също произхожда от свещеническото семейство на Аарон. Тя и съпругът ѝ са набожни юдеи и най-добросъвестно съблюдават спазването на Старозаветните Писания както в морално, така и в ритуално отношение. Те, разбира се, не са безгрешни, но винаги, когато правят грях, принасят жертва или извършват необходимия за целта обред.