И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

Вдъхновена от Светия Дух, Елисавета приветства Мария като „майката на моя Господ“. В сърцето ѝ няма и следа от завист - само радост и възторг, че нероденото Бебе ще бъде нейният Господ. Мария е благословена сред жените заради това, че е получила Божието благоволение да износи Месията. Плодът на нейната утроба е благословен заради това, че Той е Господ и Спасител. В Библията никъде не се говори за Мария като за „Божията майка“. И въпреки че тя наистина е майката на Исус и Исус наистина е Бог, твърдението, че Бог има майка, е абсурдно в доктринално отношение. Исус е съществувал от вечността, докато Мария е била едно ограничено във времето същество, което е започнало своето съществуване в един определен момент. Тя е била майката на Исус само по време на Неговото превъплъщение.

Елисавета разказва за интуитивното на пръв поглед вълнение, което нейното неродено дете проявява при първите думи на Мария. После тя уверява Мария, че вярата ѝ ще бъде стократно възнаградена и очакванията ѝ ще се сбъднат. Вярата ѝ няма да бъде напразна, защото тя ще роди Този, Когото ѝ бе обещано да роди.