Елисавета разказва за интуитивното на пръв поглед вълнение, което нейното неродено дете проявява при първите думи на Мария. После тя уверява Мария, че вярата ѝ ще бъде стократно възнаградена и очакванията ѝ ще се сбъднат. Вярата ѝ няма да бъде напразна, защото тя ще роди Този, Когото ѝ бе обещано да роди.