Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

В мига, в който Елисавета чува гласа на Мария, бебето заиграва в утробата й. По този тайнствен и инстинктивен начин нероденият още предвестник приветства идването на неродения още Месия. Елисавета се изпълва със Светия Дух, което ще рече, че от този момент нататък тя живее под Неговото ръководство и всички нейни думи и действия се направлявани от Него.

В първа глава има трима души, за които се говори, че са били изпълнени със Светия Дух: Йоан Кръстител (15 ст.), Елисавета (41 ст.) и Захарий (67 ст.).

Единият от признаците за изпълване със Светия Дух е говоренето чрез псалми и химни, и духовни песни ( Ефесяни 5:18,19). Затова присъствието на три песни в тази глава и на още две в следващата никак не ни изненадва. Четири от тези песни са известни много повече с латинските си заглавия, подсказани от думи, които могат да се прочетат в първите им редове: (1) Елисаветиният поздрав (1:42-45); (2) Magnificat (Величаенето) (1:46-55); (3) Benedictus (Благословеният) (1:68-79);

(4) Gloria in Excelsis Deo (Слава на Бог във висините) (2:14); и (5) Nunc Dimittis (Сега Ти отпущаш слугата Си в мир) (2:29-32).