Even as they delivered them unto us, which from the beginning were eyewitnesses, and ministers of the word;

Лука черпи информация и от устните разкази на онези, „които отначало са били очевидци и служители на евангелското слово“. Самият Лука не твърди, че е бил очевидец, но твърди, че е разговарял с хора, които са били. Той ги описва като „очевидци и служители на евангелското слово“. Също като в Йоановото Евангелие, Лука казва „евангелското слово“ вместо „Христос“.

Под „отначало“ тук трябва да се разбира началото на християнската епоха, чийто предвестник е Йоан Кръстител. Използването на писмени и устни свидетелства при съставянето на това Евангелие не отрича боговдъхновеността на написания текст. Това показва, че при избора и подреждането на текста Лука е бил ръководен от Светия Дух.

Ето какъв е коментарът на Джеймс Стюарт по този въпрос:

„Лука ни дава да разберем съвсем ясно, не боговдъхновените писатели не са били като по чудо освободени от необходимостта от упорити исторически изследвания... Боговдъхновеността не означава, че Бог по някакъв тайнствен начин достига отвъд човешките умове и възможности. Боговдъхновеността означава, че Бог използва готовността на човека да отдаде своя ум и възможности, за да изрази Неговата воля. Тя не може по никакъв начин да замести личността на автора и да го направи свое послушно оръдие. Тя само подсилва неговата личност и го прави жив свидетел на Бог.