за Христос

Йов 7   

1 Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си,
3 така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование
и нощи на печал ми бяха определени.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се въртя насам-натам до зори.
5 Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст;
кожата ми се пука и тлее.
6 Молитва на Йов към Бога
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 Помни, че животът ми е дъх
и че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече;
твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;
10 няма да се върне вече у дома си
и мястото му няма да го познае вече.
11 Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в утеснението на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
че слагаш над мене стража?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, а не тези мои кости.
16 Дотегна ми; не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Какво е човек, за да го възвеличаваш
и да си наумяваш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен
и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?
20 Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората?
Защо Си ме поставил за Свой прицел,
така че дотегнах на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Йов: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42