за Христос

Йов 3:1-26   

1 Диалози между Йов и тримата му приятели
(3:1-31:40)
Монолог на Йов - голямата скръб на невинно страдащия
След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 Да погине денят, в който се родих,
и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
Йов: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42