за Христос

Йов 17   

1 Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Сигурно ми се присмиват;
и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си;
кой друг би дал ръка за мене,
4 защото си скрил сърцето им от разум,
затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели,
очите на децата му ще изтекат.
6 Той ме е поставил и поговорка на народа;
и за укор станах аз пред тях.
7 Помрачиха очите ми от скръб
и всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Правдивите ще се почудят на това
и невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си
и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак елате;
обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.
11 Дните ми преминаха;
намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.
12 Нощта скоро ще замести деня;
светлината е близо до тъмнината.
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище,
ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 ако съм викал към тлението:
Баща си ми ти, -
към червеите: Майка и сестра сте ми,
15 то къде е сега надеждата ми?
Да! Кой ще види надеждата ми?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя,
когато едновременно ще има покой в пръстта.
Йов: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42