Иисус им рече: да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.

Отговорът на Господ може да се перифразира така: „Ако вие признаете, че сте слепи и грешни и че се нуждаете от Спасител, тогава вашите грехове могат да ви бъдат простени и вие можете да бъдете спасени. Но вие казвате, че нямате нужда от нищо; твърдите, че сте праведни и че нямате никакви грехове. Следователно за вас няма прощение на греховете.“ Когато Исус казва: „...не бихте имали грях“, Той няма предвид това, че те са абсолютно безгрешни, а че са относително безгрешни. Ако бяха признали, че наистина са били слепи, когато не са Го разпознали като Месия, техният грях нямаше да представлява нищо в сравнение е огромния грях, който извършват, когато казват, че виждат, без всъщност да виждат явния факт, че Той е Божият Син.