И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си и не съгрешавай вече.

Обръщението „Господи“ тук сигурно означава „Господине“. И след като жената казва: „Никой, Господине“, Господ изрича тези прекрасни думи: „Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.“ Господ не претендира да има гражданска власт за решаването на такива въпроси. Тази власт се притежава от римското правителство и сам Господ е позволил това. Той нито осъжда, нито помилва жената, тъй като това не влиза в Неговите прерогативи по онова време. Но Той отправя към нея едно предупреждение, като ѝ казва, че не трябва да съгрешава вече.

В първата глава на Евангелието от Йоан научихме, че „благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“. В тази глава ние имаме един пример, който илюстрира на практика тези думи. Думите „Нито Аз те осъждам“ са пример за благодатта; думите „иди си, отсега не съгрешавай вече“ са пример за една истина. Господ не казва: „Иди, и съгрешавай колкото е възможно по-малко.“ Исус Христос е Бог и Неговите критерии са съвършени. Той ни най-малко не може да оправдае греха ни. Исус изявява на жената съвършения стандарт на Самия Бог.