Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.

Този стих като че ли обобщава всичко, което Господ казва в предишните стихове. Той „е хлябът, който слезе от небето“. Той е по-висш от манната, която бащите ядоха в пустинята. Техният хляб имаше само временна стойност, имаше значение само за този живот. Но Христос е Божият Хляб, Който дава вечен живот на всички, които се хранят с Него.