Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.

Исус е „живият хляб“. Той не само живее Сам по Себе Си, но и дава живот. Тези, които ядат този хляб, ще живеят завинаги. Как може да стане това? Как може Господ да даде вечен живот на виновните грешници? Отговорът се намира във втората половина на този стих: „Хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.“ Тук Исус има предвид Своята смърт на кръста. Той ще даде Своя живот като откуп за грешниците. Неговото тяло ще бъде разчупено и кръвта Му - пролята като жертвоприношение за грехове. Той ще умре като Заместител и ще плати наказанието за нашите грехове. Защо Исус ще направи всичко това? Той ще го направи заради живота на света. Исус няма да умре само заради еврейския народ, нито дори само заради избраните; но Неговата смърт ще бъде достатъчна, за да заплати за греховете на хората от целия свят. Това, разбира се, не означава, че целият свят ще бъде спасен, а само че стойността на делото на Господ Исус на Голгота ще бъде достатъчна за спасението на целия свят, при условие че всички хора отидат при Него.