Този стих е много важен, понеже в него само с няколко ^думи са изразени две от най-важните положения на Библията. Най-напред ние разбираме, не Бог е дал някои хора на Христос и че всички, които Той Му е дал, ще бъдат спасени. На второ място е учението за отговорността на човека. За да бъде спасен, човек трябва да отиде при Господ Исус и да Го приеме чрез Вяра. Бог наистина избира някои хора за спасение, но Библията никъде не казва, че Той избира други за осъждение. Ако има спасени, то те са спасени благодарение на Божията благодат. Ако има някой, който е осъден, то той е осъден поради своята собствена вина. Всички хора са осъдени поради собствената им греховност и злина. Ако те всички отидеха в ада, щяха да получат само това, което заслужават. Но в Своята милост Бог благоволи да спаси отделни хора от цялото това човечество. Има ли Той право да направи това? Разбира се, че има. Бог може да постъпва, както желае, и нито един човек не може да Му забрани това право. Ние знаем, че Бог никога няма да направи нещо, което е неправилно или несправедливо.
Освен учението за избирането от Бог на някои хора за спасение има и Учение за отговорността на човека за приемането на евангелието. Бог прави едно всеобщо предложение: който повярва в Господ Исус Христос, ще бъде спасен. Бог не спасява хората против тяхната воля. Човек трябва да дойде при Него с разкаяние и вяра; и тогава Бог ще го спаси. Никой, който идва при Бог чрез Христос, няма да бъде изпъден.
Човешкият ум не е в състояние да съвмести тези две учения. Ние обаче трябва да им вярваме, дори и да не ги разбираме, защото това са две съвсем ясно изразени Библейски учения.