And Jesus took the loaves; and when he had given thanks, he distributed to the disciples, and the disciples to them that were set down; and likewise of the fishes as much as they would.

Исус взима хлябовете и благодари за тях. Ако Исус е правел това, преди да взема или да раздава храна, колко повече трябва да благодарим на Бог ние, преди да започнем да се храним! После Той раздава храната на учениците. Това действие на Исус съдържа един много ценен урок за нас. Господ Исус не извършва всичко сам, а включва в работата и другите. Това е описано много добре от следните думи: „Ти прави това, което можеш; и аз ще правя това, което мога; а Господ ще направи онова, което нито ти, нито аз можем.“

Докато Господ раздава хляба на учениците, той се размножава по един чуден начин. Текстът не ни казва кога точно става това, но ние разбираме, че по един удивителен начин в ръцете на Господа тези пет хляба и две малки рибки стават достатъчно много, за да нахранят това огромно множество. Учениците раздават хляба и рибите на насядалите хора. Количеството е напълно достатъчно, защото се казва, че те са получили, колкото са искали.

Грифит Томас ни напомня, че този разказ представлява една забележителна картина на:

„(а) загиващия сват; (б) безпомощните ученици; (В) съвършения Спасител. Това чудо представлява един истински акт на сътворение. Нито един обикновен човек не може да увеличи броя на пет хляба и две риби по такъв начин, че да нахрани такъв огромен брой хора. Някой беше казал много добре: „Пролет бе, когато благослови; жътва бе, когато разчупи.“ А така също: „Хляб неблагословен е хляб неумножен.“