Докато Господ раздава хляба на учениците, той се размножава по един чуден начин. Текстът не ни казва кога точно става това, но ние разбираме, че по един удивителен начин в ръцете на Господа тези пет хляба и две малки рибки стават достатъчно много, за да нахранят това огромно множество. Учениците раздават хляба и рибите на насядалите хора. Количеството е напълно достатъчно, защото се казва, че те са получили, колкото са искали.
Грифит Томас ни напомня, че този разказ представлява една забележителна картина на:
„(а) загиващия сват; (б) безпомощните ученици; (В) съвършения Спасител. Това чудо представлява един истински акт на сътворение. Нито един обикновен човек не може да увеличи броя на пет хляба и две риби по такъв начин, че да нахрани такъв огромен брой хора. Някой беше казал много добре: „Пролет бе, когато благослови; жътва бе, когато разчупи.“ А така също: „Хляб неблагословен е хляб неумножен.“