Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.

Тук Господ отдава почит на Йоан Кръстител, наричайки го „светило, което гореше и светеше“. Това означава, че Йоан Кръстител се е отнасял към своята задача особено ревностно, носейки светлина на другите хора и изгаряйки в служението си да насочва другите хора към Исус. В началото юдеите са се трупали на тълпи около него. За тях той е представлявал някаква новост, някакъв странник, който бил дошъл в техния живот; и затова те отивали да го слушат. „За малко време“ те дори го смятали за известен религиозен учител.

Защо тогава, след като приемат Йоан толкова топло, те не желаят да приемат Този, за Когото Йоан проповядваше? Тяхната радост е била само временна: в тях не е имало покаяние. Тяхното отношение не е последователно. Те приемат предвестника, но не желаят да приемат Царя! Исус дава висока оценка на Йоан. Всеки служител на Христос, за когото може да се каже, че е „светило, което гореше и светеше“, получава истинска похвала от Божия Син. Нека всеки един от нас, който обича Господ Исус, да пожелае да бъде като един огнен пламък за Него - сам той да изгори, но да донесе светлина на света.